Дилемата на владетеля - да бъде любим или да буди страх ♠ МАКИАВЕЛИ
Statue of Nicolo Machiavelli (1469 ~ 1527), Uffizi Gallery Florence, Italy
♠ За жестокостта и милосърдието. Да бъдеш обичан или да будиш страх
Владетелят би трябвало да се стреми да се популяризира като милосърден, а не като нечовечен, само че да внимава да не ползва зле милосърдието си. Цезар Борджия се славеше като нечовечен, само че с помощта на жестокостта си внесе ред в Романя, сплоти я, омиротвори я и внуши смиреност към властта си. Владетелят не би трябвало да се бои, че ще го сметнат за нечовечен, щом това му оказва помощ да държи поданиците си единни и правилни. С дребното неизбежни жестокости, които ще извърши, той ще бъде доста по-милостив от други, които с несъразмерната си благосклонност предизвикват безредиците, от които се пораждат убийствата и грабежите. Безредието визира целия народ, а жестокостта на владетеля визира обособени персони. Новият държател не може да избегне жестокостта, тъй като новите владения са претъпкани с рискове.
Все отново владетелят би трябвало да бъде корав в увереността си и в постъпките си и не би трябвало да се опасява от самия себе си, да действува умерено с внимание и човечност, само че по този начин, че предоверяването да не го направи невнимателен, а огромната недоверчивост да го направи нетърпим.
Възниква въпросът дали е по-добре владетелят да бъде обичан, в сравнение с да възбужда боязън. Някои дават отговор, че е желателно по едно и също време и едното и другото. И защото тези качества са несъвместими, в случай че се наложи да се избира, би трябвало да се избра да внушава боязън. Хората по природа са неблагодарни, променливи, лицемерни, страхливи и сребролюбиви. Докато извличат от тебе облаги и потребността да прибегнеш до услугите им е надалеч, те са ти правилни и ти оферират кръвта си, парцела си, живота и децата си, само че усетят ли, че тази нужда се доближава, незабавно ти обръщат тил. Владетел, който се доверява на уверенията им и не подхваща нищо, с цел да се подсигури рискува да се провали. Не може да се разчита на другари, които се печелят с пари, а не с величието и благородството на духа. Хората с по-малко съмнение отиват срещу държател, който буди любов, в сравнение с срещу подобен, който буди у тях страх. Обичта се крепи върху връзката на признателността, само че тя елементарно се къса когато изгодата го постанова, тъй като хората са неприятни по природа. Боязънта се крепи върху страха от наказването, а той в никакъв случай не напуща индивида. Владетелят би трябвало да провокира в поданиците си страх, та в случай че не завоюва обичта им, да избегне омразата им. Най-доброто за владетеля е да се боят от него, без да го ненавиждат, а може да го реализира постоянно, стига да не протяга ръка на парцела и дамите на жителите си. Дори когато му се наложи да ползва смъртно наказване, би трябвало да съблюдава произнесената присъда и да изложи основанията си, само че постоянно да внимава да не посегне върху парцела на наказания. Хората не помнят по-лесно бащината си гибел, в сравнение с бащиния си парцел. Който реши да живее с грабежи, постоянно ще откри учредения да посегне на непознатия парцел. Основания за проливане на кръв се намират по-трудно или въобще липсват.
Когато владетелят стои отпред на многочислена армия, не би трябвало де се безпокои, че го считат за нечовечен. Благодарение на тази популярност ще може да държи войската си в послушание и да я отклони от блян към разцепление. Достойно за почитание у Анибал е и това, че командвал (и то в непознати земи!) изключително огромната и разнообразна по състав армия с такава сръчност, че не допускал да възникне каквото и да е безвластие както по време на триумфите си, по този начин и по време на неуспехите си. Това може да се изясни единствено с безчовечната му свирепост, която дружно с другите му безбройни качества, карала бойците му да го почитат и да се боят от него. Ако не е бил нечовечен, останалите му качества нямало да бъдат задоволителни, с цел да вдъхне почитание и почит у бойците. Някои недотам разсъдливи писатели от една страна се възхищават от делото му, а от друга осъждат жестокостта му, с помощта на която го е осъществил.
В умозаключение ще кажа, че тъй като хората обичат по своя воля, а се боят от волята на княза, мъдрият би трябвало да се обляга на това, което е в ръцете му, като внимава най-много да не си навлече омразата на народа си.
От: „ Владетелят “, Николо Макиавели, изд. Еспас-2007, 1991 година
Изображение: Statue of Nicolo Machiavelli (1469 ~ 1527), Uffizi Gallery Florence, Italy
